Най-великите сблъсъци за титлата в историята

Разликата в точките е малка, но историята ни дава доказателства, че нищо в подобен спор не трябва да се приема за сигурно. И щастието може да се усмихне на всяка една от двете страни. Да видим какво пази историята.

1. Англия, сезон 1997/1998, шампион: Арсенал, втори: Манчестър Юнайтед

На 1 март 1998 Юнайтед има 11 точки аванс и сър Алекс Фъргюсън постепенно увеличава напрежението върху сравнително неопитния в британския футбол французин Арсен Венгер. Венгер обаче пази неприятни изненади за сър Алекс в самия край на шампионата, а Фъргюсън смята, че няма как титлата да му се изплъзне.

На 18 април Дейвид Бекъм спасява точката срещу Нюкасъл, като в същото време Арсенал разгромява Уимбълдън с 5:0, а хватката на сър Алекс около титлата започва да отслабва. Решителният удар срещу амбициите на Фъргюсън обаче нанася ветеранът Тони Адамс, който бележи победното попадение за 4:0 срещу Евертън, което осигурява титлата на Арсенал в първия пълен сезон на Венгер на Острова. По пътя си към титлата Арсенал стопява за три месеца аванса на Юнайтед от 11 точки, а след това това взима и Купата, като става вторият клуб в историята с два „дубъла".

2. Англия, сезон 1995/1996, шампион: Манчестър Юнайтед, втори: Нюкасъл

Година преди триумфа на Венгер, Фъргюсън повежда тима си в ожесточено преследване на лидера Нюкасъл и го побеждава в битката за титлата.

Преди последната седмица на януари, Нюкасъл има аванс от 12 точки, на 20 февруари преднината на тима е 9 точки,а Фаустино Асприля и компания продължават да тормозят противниковите защити. И малко по-късно всички в Нюкасъл изпадат в паника. Три кръга по-късно авансът на тима се стопява на 1 точка, а в последните 12 кръга Юнайтед губи само 2 точки. И мечтите на Нюкасъл бавно и мъчително умират.

3. Англия, сезон 1988/1989, шампион: Арсенал, втори: Ливърпул

Три кръга преди края Арсенал има 2 точки аванс пред Ливърпул и му предстоят само мачове срещу отбори, които няма за какво да играят - Дарби и Уимбълдън. Програмата на Ливърпул е малко по-трудна, тъй като включва домакинство на Куинс Парк Рейнджърс и битка с борещия се да не изпадне Уест Хем.

Във финалния мач за сезона на 26 май 1989 г. Ливърпул приема Арсенал на „Анфийлд" и преди началото на срещата гостите са в ролята на губещи. В предишните два мача Арсенал записва загуба и равенство, а Ливърпул записва 2:0 срещу КПР и разгромява Уест Хем с 5:1. Ливърпул има 3 точки аванс, но губи мача и титлата след гола на Майкъл Томас малко преди края, което се оказва тежък удар за хилядите фенове на „червените" по трибуните на „Анфийлд".

4. Англия, сезон 1974/1975, шампион: Дарби Каунти, втори: Ливърпул

Сезон 1974/1975 не само дава надежни на Венгер години по-късно, но и позволява на мениджърите на тимовете от средата на класирането да мечтаят за по-високи върхове. А Дарби доказва, че мечтите наистина не трябва да бъдат ограничавани. На 26 декември 1974 Дарби с мениджър Дейв Маккей заема 10-ото място в класирането. През март всички смятат, че никой не може да спре Евертън и Ливърпул по пътя им към титлата, а атаката на Дарби към върха се приема с насмешка. На 29 март Евертън гостува на опашкаря Карлайл. Тимът от Кумбрия записва единствения си сезон в елита и просто е обречен да отпадне, но тук идва изненадата - северняците успяват да спрат звездите на Евертън като обезвреждат асовете Боб Лачфорд, Анди Кинг и Мартин Добсън.

Евертън завършва сезона с най-малко загуби, но две от тях са срещу Карлайл, като тимът от Ливърпул получава и шест гола при тези две поражения, а това отваря вратата към титлата за Дарби. Отборът на Маккей гуми само един мач след Коледа до края на шампионата и печели титлата с една точка аванс. И до днес Карлайл остава единственият английски отбор, който има 100-процентова успеваемост срещу Ливърпул, а подвизите му в полза на Дарби Каунти припомнят, че и тези от средата на класирането могат да мечтаят за титлата.

5. Испания, сезон 1993/1994, шампион: Барселона, втори: Депортиво Ла Коруня

Преследването за титлата в този сезон в Испания е изключително оспорвано, а Депортиво просто се срива в края на сезона. По това време в Испания победата все още носи 2 точки, а Депортиво има 3 точки аванс 4 кръга преди края на шампионата.

За да спечели титлата в битката със звездите на каталунския гранд Гуардиола, Бакеро, Куман и Лаудруп, Депортиво трябва да спечели два от последните си четири мача. Но тимът постига три нулеви равенства, след които мечтата за титлата се изпарява. В последния мач за сезона, Депортиво приема у дома Валенсия и минута преди края на мача, при 0:0, съдията свири дузпа за домакините. Бразилецът Бебето отказва да поеме отговорността да изпълни дузпата и отстъпва това право на сърбина Мирослав Джукич. Той пропуска.

6. Германия, сезон 2001/2002, шампион: Борусия (Дортмунд), втори: Байер (Леверкузен)

Пет кръга преди края на шампионата Байер увеличава преднината си пред Борусия (Д) на 4 точки, като отбелязва 4 гола на Кайзерслаутерн. След това лошите спомени започват често да навестяват Михаел Балак и съотборниците му. Две години по-рано Балак си отбелязва автогол срещу Унтерхахинг и така Байер подарява титлата на Байерн в последния кръг за сезона. Байер завършва наравно с Хамбург, но Борусия губи от Кайзерслаутерн - така Байер вече има 5 точки аванс три кръга преди края.

През 2002 Балак е най-комплексният футболист, който се подвизава по европейските терени, а заедно с помощта на бразилците Зе Роберто, Емерсон и Лусио умело води Байер напред - все по-близо до титлата и на финала за Купата на Германия и на финала на Шампионската лига. Загубата срещу заплашения от изпадане Нюрнберг топи аванса на Байер, но титлата се решава след победата на Борусия срещу Вердер в последния кръг. Така Байер губи сигурната титла, а в рамките на 10 дни записва поражения и на двата финала - за Купата на Германия срещу Шалке и на финала на Шампионската лига.  

7. Италия, сезон 2001/2002, шампион: Ювентус, втори: Интер

В конните надбягвания понякога се случва някой от конете да хвърли отгърба си жокея и да създаде хаос на пистата. Във футбола има тимове, които са по-назад в класирането, но бият най-силните и им объркват сметките. През 2002 в Италия тази роля изпълнява Лацио, сега сър Алекс Фъргюсън се надява това да направи Ливърпул в Англия. През 2002, шест кръга преди края на сезона, на „Стадио деле Алпи" Лацио завършва наравно с Ювентус, а Интер побеждава Фиорентина, като тимът от Милано увеличава аванса си в класирането на 6 точки. Всички отписват Ювентус, но никой не очаква, че воденият от Ектор Купер Интер ще загуби 5 точки в следващите четири мача, включително и домакинска загуба срещу Аталанта. В това време Юве взима максималните 12 точки и стопява аванса на Интер на 1 точка един кръг преди края на шампионата.

Последният мач за сезона на Интер е срещу Лацио и победата ще означава сигурна титла. Интер контролира хода на мача, води с 2:1 и преди почивката изглежда, че няма да има проблеми да вземе победата. Но точно тогава Лацио хвърля жокея от гърба си - вкарва три гола в следващите 30 минути и обръща мача. Надеждите на Интер за титлата изчезват, а Роналдо се разплаква след изпуснатия шанс.

8. Холандия, сезон 2006/2007, шампион: ПСВ Айндховен, втори: Аякс

ПСВ е на път сам да се провали в последните кръгове през този сезон. 12 мача преди края на шампионата ПСВ има 12 точки аванс пред Аякс. Април се оказва тежък месец за лидера, но март преди това е по-лош - за шест мача в този период ПСВ печели едва 6 точки от 18 възможни. Слабата серия включва загуба с 1:5 у дома от Аякс и равенство срещу Утрехт в предпоследния кръг. Така за последния кръг три отбора имат равен брой точки на върха на класирането - ПСВ, Аякс и АЗ Алкмаар.

АЗ се дъни пръв - загуба от Екселсиор, Аякс печели с 2:0 срещу Вилем II. Но ПСВ, който заема третото място по голова разлика побеждава с 5:1 Витес у дома, а с това взима и титлата. Само с 1 гол повече от Аякс. Филип Коку отбелязва петото попадение за ПСВ в 77-ата минута и това означава титла за тима му.

Превод: Sportcafe.bg