Мъжките спортове във Ванкувър 2010

Скелетонът не е като фигурното пързаляне.

Биатлон на дълги разстояния - трудно е да бягаш със ските 20 километра, а междувременно и да си нарушаваш ритъма на движение като спираш да стреляш по мишени, отдалечени на 50 метра. Това си е мъжки спорт, вижте Оле Ейнар Бьорндален какъв добър пример за подражание е.

Скелетон - да се спускаш с около 130км/ч с главата напред по заледен улей с риск във всеки един момент да се забиеш като пирон в стена или поне да изхвърчиш нанякъде със сигурност е екстремно. Вярно, че става малко скучно в един момент, но пък като чувстваш тръпката на състезателите, просто изтрещяваш.

Бобслей за четирима - за разлика от скелетона, отборният бобслей е истинско предизвикателство за спортистите, които освен всичко, трябва и да са перфектно сработени, за да не им се случи нещо доста лошо. Все пак се движат с около 150 км/час (и са плашещо близо един до друг, но това тактично няма да го споменаваме). Във Ванкувър финалът на четворния бобслей ще се проведе на 27 февруари.

Сноуборд на рампа - обаче мъжкият, че е по-интересен. Освен че триковите „каскади" са адски забавни, в тази дисциплина можете да се натъкнете и на Летящия домат, иначе казано Шон Уайт, който е спортистът във Ванкувър с най-много печалби за 2009.

Мъжкият шорттрек на 1000м - това е еквивалентът на бягането 100м на летните олимпиади - почти черешката на тортата на Зимните. През 2014-а организаторите може да поканят като специален участник в шорттрека Юсеин Болт, като само му надянат едни кънки и го видят как ще се хързули по леда.

Мъжки хокей - по принцип женският също става, но бодичековете при мъжете са просто несравними (жалко, че Елизабет Ламбърт не се състезава в някоя зимна дисциплина). Финалът на хокея при мъжете е просто убийствен - скорост, адреналин, сблъсъци - какво повече. Бихме казали, че отстъпва съвсем малко на финала за Супербоул или финала на Световното по футбол.