Гара Дембеле: Тръгнах от училището на Анри и Анелка

Новият любимец на сектор "Б" Гара Дембеле говори за Левски, българския футбол и личния си живот. Гарата се очерта като най-добрия нападател в "А" група от началото на сезона и води класирането при голмайсторите с пет попадения.

- Гара, Левски е вторият ви български отбор, за който играете. Как се чувствате в нашата страна?
- Чувствам се добре и много харесвам България. Играл съм в доста страни и мога да кажа, че навсякъде футболът е различен. В България също. Тук и манталитетът е друг, но на мен лично ми допада. Смятам, че футболът ви е на едно добро ниво. Чувствам се добре в отбора. Левски е като мое семейство. Всички се отнасят добре с мен, сприятелихме се и по всяка вероятност това спокойствие се отразява положително и на играта ми.

- За кратко време се превърнахте в любимец на публиката. Какво мислите за феновете на Левски?
- Левски има най-добрата публика в България. Феновете идват на всеки мач и винаги застават зад отбора. В България няма друг отбор с такива фенове.

- Отборът, който ви откри за българското първенство, е Локомотив (Пд). С какви чувства ще се изправите срещу бившия си тим?
- С нетърпение чакам този момент. Радвам се, защото ще видя старите си приятели. Предполагам, че ще бъде мач като всеки друг и аз ще си играя моя футбол, но по всяка вероятност ще се чувствам малко по-особено.

- Идвайки в Левски, казахте, че сте дошли, за да спечелите всичко възможно с клуба. Смятате ли, че сините имат потенциал да спечелят всички трофеи?
- Категорично. Левски има изключително добър отбор. От ръководството на клуба направиха всичко възможно, за да намерят добри играчи и да направят силен отбор. Вярвам, че имаме сили да спечелим и Купата на България, и шампионската титла. Ще се борим за това!

- Какви са очакванията ви след влизането на Левски в групите на Лига Европа?
- Много съм щастлив, защото за първи път ще имам възможност да играя в Лига Европа. Радвам се, че влязохме в групите, но сега най-важното е във всеки мач да даваме максимума от себе си, за да стигнем колкото се може по-напред. Това ще е най-голямата награда за верните ни фенове.

- Ще се срещнете и с един френски отбор. Какво очаквате от сблъсъка с Лил?
- Лил е силен отбор, особено вкъщи, но ние имаме шанс да отидем във Франция и да направим нещо значимо. Искрено се надявам да се получи.

- Едва 10-годишен, попадате в една от най-успешните френски футболни академии - "Клерфортен". Разкажете ни малко повече за времето, прекарано там.
- Тази академия е най-добрата във Франция и аз имах късмета и щастието тя да бъде моето първо футболно училище. Всичко беше много професионално. Сутрин учехме, следобед тренирахме - и така всеки ден. Научих много неща благодарение на престоя ми там. Големи играчи като Тиери Анри, Анелка и много други са тръгнали именно от тази академия.

- Бихте ли направили съпоставка между работата с подрастващи там и в България?
- Напълно различно е. Виждам, че и тук се полагат усилия, но не може да има само един или двама треньори, които трябва да работят с 50 деца например. За да се създават добри играчи, трябва по-индивидуална и по-сериозна работа. Най-добре е да се създават футболни академии, в които децата да развиват своя талант. Футболът не е лесна работа, искат се много труд и постоянство.

- Били сте част от младежкия национален отбор до 18 години. Надявате ли се някой ден да получите повиквателна и за представителния тим на Франция?
- В момента не мисля за това. Мисля само за настоящето, за играта си в Левски. Аз имам две гражданства, така че нищо не се знае. Могат да ме поискат и от Франция, и от Мали. Времето ще покаже.

- Със сигурност имате амбиции да играете в някой футболен гранд. Ако имате възможност да избирате, кой би бил той?
- Искам да играя в Англия. Там има много добри отбори, а и много харесвам английския футбол. За мен футболът, който се играе в Англия, е най-добрият.

- Разкажете ни нещо повече за себе си. Що за човек е Гара Дембеле?
- Напълно нормален човек съм. С нищо не се различавам от останалите хора, освен с това, че играя футбол. Излизам с приятели, ходя да пия кафе, разхождам се... Не правя нищо различно от останалите.

- Какво ви кара да се усмихвате?
- Животът! Имам уникалния шанс да се занимавам с това, с което винаги съм искал. Някои хора не обичат работата си, но я работят само защото трябва да изкарват прехраната си. Аз от 5-годишен мечтая да играя футбол и днес футболът е моя професия. Всеки път, когато се замисля за това, се усмихвам. Аз съм щастливец!

- А какво ви натъжава?
- Това, което се случва по света. Нещата не се развиват в правилната посока, светът не върви на добре. Има хора, които няма какво да ядaт, политици, които прибират всичко за себе си, омраза, хора, които се избиват... Тези неща ме натъжават. Когато си пусна телевизора, винаги се натъквам на нещо такова и ми става много гадно.

- В какво вярвате?
- В Господ.

- Има ли нещо в живота ви, за което съжалявате?
- Не. За мен всяка грешка, която съм правил, е била един полезен урок.

- Какво е за вас любовта?
- Любовта едновременно е нещо много хубаво и нещо, което може да ти донесе много главоболия. Нещата не са само розови, но пък в никакъв случай не е хубаво да си сам. Аз се радвам, че съм намерил моето момиче, и съм щастлив, че е такава, каквато е - естествена и красива. Затова се и влюбих в нея.

- А приятелството?
- Приятелството е много важно, стига да знаеш кои са истинските ти приятели. Има много хора, които само ти се правят на такива. Моите истински приятели са във Франция, но се радвам, че и тук открих нови приятели.

- Какво обичате да правите през свободното си време?
- Да играя на плейстейшън.

- Какво най-много ви липсва от Франция?
- Храната. Като цяло не съм претенциозен, мога да ям всичко, но от време на време ми се дояжда някое френско ястие. Приятелката ми не може без френска кухня. Хубавото е, че и тук намерихме един приятен френски ресторант. Разбира се, липсва ми и семейството, но аз напуснах дома си едва 12-годишен и съм свикнал да се оправям сам.

"7 дни спорт"