Прав си премиере, ама кой във футбола да те чуе?

Ох, тежко е да  се пише, когато всичко случващо се е само лошо. След бездушието и нищото, което показаха нашите национали срещу Черна гора, сега е време да им кажем право в очите - не се оправдавайте, смешни сте!

Някак си не ми се нрави да излиза футболист, оценен за над милион лева или евро и да казва: „Медиите също допринесоха за негативизма около националния отбор". Та нали бяхте професионалисти, нали се биете в гърдите, че сте кадърно поколение, защо не го показахте? Кой да ви чака, България ли? Не заслужавате вече нищо - нито фенове, нито пари, нито и да сте в отбора... съжалявам, но това е положението.

Какво да кажем за Мисия Лондон? Пътуването бе белязано от алкохол на корем, хубави жени и нищо повече. Както го каза Георги Димитров - Корема - екскурзианти. Добре де, ама в момент, в който всички очакваха чудото, а именно победа срещу Черна гора, всичко рухна.

Когато говориш за професионализъм, означава да се абстрахираш от случващото се около теб и да си вършиш работата на терена. Вие не свършихте нищо, не ви е срам. Излизат нашите футболисти с изявление, смях. Говорят едно, а не могат да защитят и 1 % от казаното.

Да си направи труда и Бойко Борисов да отиде на мача, значи все пак е имало някаква надежда за нещо... като победа. „Трябва да започнем като Германия - от първия до последния". Прав си бате Бойко, прав си, премиере. Ама да знаеш, тези свързаните с футбола не чуват. За съжаление твърдата ръка като твоята в политиката, във футбола ни липсва.

За съжаление го няма и царя - Симеон Сакскобурготски, та да каже: Ще се оправим, вервайте ми! И току виж някой се вързал на тази шега...