Карло Анчелоти: С Жозе се разбрахме на четири очи

Карло Анчелоти е печелил 4 пъти европейската купа - 2 пъти като играч, 2 пъти като треньор. Миналия сезон извоюва дубъл с Челси и въпреки това си остава изненадващо скромен. Амбицията му е Челси да спечели Шампионската лига на "Уембли" догодина. Като междувременно събира средства за болния от склероза свой бивш съотборник от Милан Боргоново. Чийто гол срещу Байерн в Мюнхен прати Милан на финала на европейската купа през 1990 г. "Беше добър нападател, не много техничен, но в пеналта бе умен като (Филипо) Индзаги", спомня си Анчелоти, седнал удобно в офиса си в Кобъм. Зад бюрото му има само една снимка - Анчелоти прегърнал европейската купа с Милан.

- Изглежда този турнир ви привлича най-силно.
- Шампионската лига е най-важният трофей в Италия. Милан има фантастична традиция: играл е 11 финала, от тях е спечелил 7. Тук, в Англия, е по-различно. Висшата лига е важната. Но за нас този сезон Шампионската лига е по-важна, защото с Челси спечелихме титлата и купата. Сега се целим в Шампионската лига. Същото важи и за собственика.

- Какво ви впечатли най-силно от английските футболисти в отбора ви?
- Английският футболист има фантастичен манталитет при тренировките, аз никога не съм виждал подобно нещо. Англичаните наистина работят много здраво. Като капитан Джон Тери е като Паоло Малдини: той води другите с примера си на терена, а не с думи. Той крещи. Сега Джон е на 30 г. и естествено, ние ще трябва да го пазим повече и той сам трябва да се пази повече. Длъжни сме да контролираме тренировките му, както правехме с Малдини. Малдини имаше по-сериозен проблем от Джон - проблеми с коляното. Джон може да играе толкова дълго, колкото и Паоло, който спечели Шампионската лига на 39 г. А когато се оттегли, Тери може да стане треньор с помощник Ашли Коул! Много трудно може да се намери талантлив футболист, който да играе за отбора. Такъв беше Малдини. Ван Бастен обаче беше различен - той повече гледаше себе си. Зидан използваше качествата си за отбора. Така прави и Кака. Кака е много специален бразилец. Неговият манталитет е европейски.

- Кое различава бразилците?
- Обикновено бразилецът не обича да работи здраво на тренировка, не обича да бъде постоянно концентриран. Тренирал съм много бразилски футболисти. Имах проблем с Роналдо в Милан - въобще не беше лесно да го вкараме във форма! Роналдо бе 100 кг, но бе най-бързият от всички в спринтовете на 10 м! Никога не съм виждал талант като Роналдо - той все бележи, бележи, бележи. В първия му мач за Милан - като гости на Сиена, му казах: "Не мога да те пусна на терена, та ти си 100 килограма." "Мистер - отговори ми той, - не се безпокой, аз ще вкарам." Пуснах го и той вкара 2 пъти. Роналдо бе фантастично момче, скромен, много прям и истински забавен. Веднъж играхме с Каляри и преди мача го попитах: "Знаеш ли името на централния защитник на Каляри?" "Не." "Не?! Та ти не си професионалист - трябва да познаваш качествата на съперника, трябва да знаеш името на централния защитник." "Мистер - каза ми Роналдо, - аз не зная името на футболиста, срещу който играя. Но той ме познава!"

- Липсва ли ви Серия А? Каква е разликата между Италия и Англия?
- В Италия футболът е прекалено важен. Напрежението върху треньорите, отборите, директорите е много по-голямо. Футболът в Италия не изживява добър период. Стадионите не се пълнят, има проблеми с насилие, много трудни са отношенията с ултрасите. Хората не ходят на стадиона просто да се насладят на 90 минути футбол. Хората отиват там да се бият, да побеждават. В Англия атмосферата е различна. Зная, че след "Хейзел" и тук е имало много проблеми с хулигани. Маргарет Тачър (премиер през 80-те години) свърши фантастична работа по този проблем. Въведени бяха много строги правила и всички ги спазват. В Италия хората не уважават правилата.

- Колко важен тогава е футболът?
- Нашата цел е да забавляваме хората. Футболът не е чак толкова важен. Футболът не е като политиката. Аз съм щастлив, когато отборът ми играе добре. Това е целта ми, а не непрекъснато да се гледам в огледалото и да си казвам: "Аз съм най-добрият." Има много неща, които мога да подобря, не считам, че тактически съм най-силният. Най-добрият е Фъргюсън, защото има фантастичен опит - той е в Манчестър Юнайтед 24 години. Да останеш 24 г. в един клуб значи, че си свършил фантастична работа. В Италия това е невъзможно! Бях в Милан 8 г. и всички се чудеха, че съм успял да запазя поста си 8 г.! Болоня смени треньора си преди първия кръг от новия сезон: лудост!

- Какви са отношенията ви с Жозе Моуриньо в момента?
- Имах проблем с Моуриньо в последния ми сезон в Милан. Той понякога се изказваше за мен във вестниците и аз му отвръщах в пресата. Отношенията не бяха добри. Същото стана и преди мача ни (на Челси) с Интер в Шампионската лига миналия сезон. Разговарях с него преди мача: "Ние не трябва да се караме така във вестниците. По-добре е да приключим с това." И сега имам много добри отношения с него. Той ми прати SMS "Шампанско", след като спечелихме Висшата лига. Прати ми друг SMS преди началото на новия сезон. Аз също му пратих съобщение в Мадрид: "Успех в новото приключение."

- Някои смятат, че Моуриньо изпитва ревност към вас.
- Завист към мен? Не!

- Заради блестящата ви кариера на футболист?
- А, като футболист! Не зная! Сега ние поддържаме много добри отношения. На мен ми се иска да изгледам тренировка на Моуриньо, Фъргюсън или Венгер. Наистина мога да стана по-добър. Ако те поискат да дойдат да гледат моя тренировка, ще съм щастлив. Преди 3 г. запитах колеги дали може аз или мой асистент да гледат тренировки на другите, но някои треньори не бяха особено щастливи от подобна идея. Когато приключих кариерата си на футболист, ходех да наблюдавам тренировките на Трапатони и Марчело Липи. Гледах Рой Ходжсън как тренира Швейцария. Той подготвяше тренировките си по фантастичен начин. И за мен бе много важно да гледам.

- Има ли още някой, когото бихте желали да видите?
- (Усмихва се.) Кралицата! Тя е най-важната личност тук, в Англия. Може би когато Берлускони дойде в Англия, ще го убедя да ме назначи за свой помощник, за да мога да се срещна с кралицата!

Хенри Уинтър, "Дейли Телеграф"

Превод: "7 дни спорт"