Ивелин и вълшебната виза

Странна работа са това англичаните. Не само че шофират от грешната страна на улицата и закусват боб с пържени домати, но имат и отвратителния навик да издават работна виза на чуждестранни футболисти едва след като последните покрият определени критерии. Един от тях е 75% участие в представителния национален отбор на страната в срок две години от подаването на документите.

При това се броят само квалификационни мачове, приятелските не ги интересуват. На практика това би трябвало да означава, че всеки приходящ играч на Албиона е ритал в 7 от 10-те срещи за класиране на голям форум; толкова, грубо казано, се събират за две години. През изминалата седмица стана ясно, че Ивелин Попов нямал необходимата бройка, факт, който по-напредналите с математиката можеха да изчислят отдавна.

Ключови се оказаха сблъсъците с Кипър и Грузия от октомври миналата година, в които Попето не взе участие. Без тях мачовете му са по-малко от необходимите. Човек обаче не спира да се чуди как, да му се не види, са покрили подобно процентно изискване играчите на Блекбърн Мартин Олсон, Паскал Шимбонда, Никола Калинич и дори Гаел Живе. Направо не ни го побира главата. Родният български запалянко има пълно право да се ядосва на Футболната асоциация на Англия и в частност на ривърсайдци, че оплескаха най-големия трансфер това лято.

Вместо да изчакат до зимния прозорец, когато бройката щеше да е достигната (след като Ивелин вече е с редовен абонамент за националния), синьо-белите се отказаха от играча, за да го прилапа в последния момент Газиантепспор, при това толкова бързо и стръвно, сякаш са предполагали какво ще се случи отвъд Ламанша. Така в крайна сметка юношата на Левски замина за Северозападна Англия, а пристигна в Югоизточна Турция. Покупката не беше нито шумна, нито зрелищна, но затова пък крайно ефективна.

Ние с вас, разбира се, сме виждали и по-изненадващи трансферни обрати. Първенството на южната ни съседка изобщо не е за подценяване, а и от финансова гледна точка, казват, сделката била изгодна. Още повече че при липсата на евромачове в Ловеч (за сметка на фолк заведения) цената на Попето трудно щеше да задържи първоначалната си стойност. В цялата историята обаче има и нещо много по-странно. Два пъти от Блекбърн опровергаваха новина, която в сайта на Литекс минаваше за официална. Първият път беше преди двадесетина дни и се отнасяше за покупката на Ивелин. После излезе, че Сам Алърдайс само се оглеждал за нови попълнения, нищо сигурно нямало. Вторият път - фарсът с отказаната работна виза. От Роувърс се кълнат, че не става въпрос за това; съвсем другаде било разковничето.

Нещата около нашенеца винаги са стояли под въпрос. Кому беше необходимо тогава да се слага каручката преди коня, да се тръби за продажбата, а после да се замазва ситуацията. Кой знае, може би за пред Ястребите от Анадола, които сега имат не просто футболиста на футболистите за миналата година, но и сигурно английско попълнение, провалено от недостатъчни национални повиквателни. Неведоми са трансферните пътища, блажени са будалите, които приемат всичко в тях с наивно сърце.

Драго Симеонов, "7 дни спорт"