Олимпиадата през нашите очи

Светът вече не е Олимпиада. Днес сутринта на зрелищна церемония бяха закрити Зимните Олимпийски игри във Ванкувър. За България те на практика не бяха и започвали, но за това по-късно. Официално форума бе закрит със слово на президента на МОК (Международния Олимпийски Комитет) Жак Рох и последвалото музикално изпълнение на канадския певец Нийл Йънг, с което огънят в препълнената BC Place угасна. Бяха излъчени шампиони в петнайсет различни вида спорта. Знаменосец на родната делегация при закриването бе Евгения Раданов, която завърши на 7-ото място на 1500 метра шортрек. По време на откриването, преди 17 дни, флагът ни бе носен от сноубордистката Александра Жекова.

Както и всички други големи спортни форуми, така и този не мина без гафове, трагедии и куриози, които бяха от спортно и организационно естество. Само часове преди откриването на Игрите, на ледения улей в Уистлър загина 21-годишният грузински участник в дисциплината по спускане с шейни Нодар Кумариташвили. Делегацията на Грузия обмисляше дори да се откаже от участие в Игрите, но все пак взе решение да остане и да се състезава.

Друг трагичен инцидент пък сполетя канадската фигуристка Жоани Рошет. Нейната майка почина малко след пристигането си във Ванкувър, където щеше да подкрепя своята дъщеря. С огромна воля и кураж обаче Рошет не само танцува на леда, но и спечели бронзовия медал, въпреки покрусата от случилото се. Тук може да споменем и за кончината на 21-годишния Брендън Бърк, син на мениджъра на американския мъжки хокеен тим Брайън Бърк, който загина в автомобилна катастрофа дни преди първия мач на Щатите.

По отношението на организацията на Игрите, канадците определено имаха пропуски. Тук влизат не много добре обзаведените стаи в олимпийското село, липсата на интернет в някои от тях, придвижването с автобусите до различните обекти (например откарването за тренировка на руските хокеисти в неточната зала), забавянето на транспорта и на последно място, но не и по-важност - лошата храна в специализираните столови за спортистите. Добре поне, че наблизо до тях имаше различни вериги за бързо хранене, които служеха за допълнителна добавка в менюто на атлетите.

В техническо естество отразяването и излъчването на част от дисциплините не отговаряше на нивото на проявата и класата на участниците (показателни са предаванията на биатлона и ски бягането).

Куриозна бе ситуацията по време на надпреварите в алпийските дисциплини, биатлона и спортовете в улея, където не малко зрители използваха слънчевите лъчи, за да съберат загар. Температурите по време на почти цялата Олимпиада бяха нетипично високи за този сезон. Не се мина и без отмяната на стартове, а сняг бе доставян от различни места в Северна Америка с помощта на камиони и хеликоптери. Климатът обаче не влиза в прегрешенията на организаторите.

В спортен аспект, за разлика от летните игри, нямаше много подобрения на рекорди и резултати, което може да се обясни и с постоянно менящите се атмосферни условия, там където те играят важна роля. Домакините спечелиха неофициалното класиране на нациите по медали с рекорд, след като за първи път в историята на Зимна Олимпиада, дадена страна печели цели 14-сет златни медала (общо канадците имат 14 златни, 7 сребърни и 5 бронзови). Плътно след тях останаха представителите на Германия (10-13-7) и САЩ (9-15-13) . Най-силни постижения във Ванкувър постигнаха Петер Нордхуг в ски-бягането, Симон Аман в ски-скоковете, Магдалена Нойнер в биатлона и разбира се хокейният отбор на Канада, който спечели златото след победа с 3:2 над САЩ и се изравни по титли с тима на Русия (СССР) .

Българското участие за съжаление премина под мотото на Кубертен - „Не е важна победата, а участието". Най-добре се представиха Жени Раданова, заела 7-ото място на 1500 метра в шортрека, и алпийците ни Килиан Албрехт и Стефан Георгиев, които завършиха на престижните съответно 20-о и 25-о място в слалома.

Следващите зимни игри са след четири години в руския град Сочи.