Готови ли са Големите 4 за началото в Англия?

Разочарованите от Световното англичани със сигурност имат как да се реваншират пред феновете си. Дали обаче в собствения им шампионат най-силните отбори, Голямата четворка, всъщност са готови за моментална офанзива към титлата или ще видим едно слабо начало?

Арсенал продължават да са същият млад и много талантлив състав,

изпълнен с потенциал, който всеки сезон напоследък тръгва с голямата кошница с амбиции и обикновено към Нова година се оказва, че ех, няма да е сега. Миналата година все пак „топчиите" впечатлиха с гения си в атака и сериозния капацитет в средата на терена - като че ли обаче психиката на младите момчета не им позволи да си повярват, че могат да спечелят Висшата лига.

Руският магьосник Андрей Аршавин, холандската суперзвезда Робин Ван Перси, френската надежда Самир Насри осигуряваха и вероятно и през този сезон ще осигуряват на тима си възможности за голови фиести. Всеки тим обаче е толкова силен, колкото е силно най-слабото му звено. А нещо сякаш нашепва, че в момента това е Арсен Венгер.

Фиксидеята на Венгер за привличането на френски играчи недостатъчно често помага на Арсенал. Само забележете - почти половината от отбора е от франсета - Уилям Галас, Самир Насри, Бакари Саня, Гаел Клиши, Абу Даби, Джими Траоре, новото попълнение Лоран Косиелни. Предишни звезди на „артилеристите" на Венгер също бяха французи - Тиери Анри, Никола Анелка, Ласана Диара, Патрик Виейра, Матийо Фламини. И може би е време строгият господин Венгер да опита някакво разнообразие в кадровата политика.

Друг проблем на Арсенал е датското острие Никлас Бенднер, чиято острота се проявява доста, доста рядко и само за последния сезон той пропусна един куп положения, които и прабаба му би вкарала - т.е. Бенднер така и не запълни празнината, която Адебайор остави след отиването си в Арсенал.

Чуват се слухове, че на „Емирейтс" искат да привлекат топреализаторът на Волфсбург Един Дзеко, който би решил сериозна част от проблемите на Арсенал. Малко е вероятно сделката да се реализира - най-вече защото Дзеко не е французин. Да не говорим пък за сериозната опасност в посока към континента да излетят капитанът Фабрегас и Уилям Галас - Венгер трябва да побърза с лова на играчи, иначе нищо добро не го чака.

Челси ще защитава титла и освен това изглежда в блестяща форма.

Освобождаването на старите пушки Балак, Джо Коул и Джулиано Белети ще надене крила на младите таланти и ще донесе онова свежо усещане в играта на „сините", което малко се беше позагубило напоследък. Физическата мощ на африканските звезди Дидие Дрогба, Микаел Есиен и Джон Оби Микел, единственото им ново попълнение засега - суперкреативният Йоси Бенаюн, невероятната нужда на Джон Тери да се реваншира на феновете си след кошмарното Световно и скандалите от последната година - всичко това изглеждат като фактори за страшно силно представяне на Челси през този сезон.

Малко като шега стои единственият проблем на Карло Анчелоти - дали да играе в защита с впечатляващия балканджия Бранислав Иванович или с Алекс, понеже ако и двамата са на терена заедно с неизменния Джон Тери, атакуващата същност на Челси ще е заплашена.

По-сериозна сянка има около седмицата в отбора - човекът, който разпределя топките, държи контрола в средата на терена, връзва играта между защита и атака. Всеки тим от световна класа го има - Байерн Мюнхен с Робен, Реал с Роналдо, Барселона с Меси, Интер със Снайдер. Вариантът пред татко Карло тук е ветеранът Франк Лампард. Ако той се впише в тази роля, пред Челси не би трябвало да има пречки за тотално размазване на опонентите.

Манчестър Юнайтед традиционно ще разчита на упоритостта и издържливостта си

през сезона. През миналия титлата им се изплъзна, въпреки постоянната линия в развитието, но през този вероятно ще се постегнат. Голямата въпросителна тук е дали Уейн Рууни ще може да се поосвести след ужасното си представяне на Световното, където от лидер в букмейкърските залози за топ-реализатор стана посредствен играч с нула попадения. В атака ще трябва да му помагат Димитър Бербатов, чийто игрови фокус ще се насочи изцяло към клуба след отказването от националния отбор и който все пак има последен шанс да се наложи в Манчестър, и младият Хавиер Ернандес, чиято основна роля в титулярния състав засега изглежда имагинерна.

Лошото е, че сърцето на отбора, Пол Скоулс и Раян Гигс, съвсем не е в изгрева на кариерата си и от няколко години е наложително да се търси нова опора в средата на терена - нещо, което сър Алекс може би не смята за приоритет.

Слуховете за привличането на Марио Балотели все още са твърде противоречиви, но италианският бунтар към момента изглежда като доста удачно попълнение в тима. Друга фигура, чието закупуване е спорно, е бразилският титулярен нападател и лидер в Севиля Луиш Фабиано. И двамата обаче са доста скъпички, особено кариоката, а както добре знаем собствениците Глейзърс са затънали в дългове до шията и надали са отворили широко джобовете си за гръмки трансфери - колкото и да твърдят обратното.

Ливърпул падна до дъното през последния сезон

и почти започна да копае още надолу. „Мърсисайдци" дори не успяха да се преборят за скромния турнир Лига Европа, като отпаднаха на полуфинал. Червените се докопаха до седмото място във Висшата лига, което е последното, даващо право за участие в евротурнирите, макар и от третия квалификационен кръг, и сега дължат едно огромно извинение на феновете си и абсолютно себераздаване и някое значимо постижение през сезона.

Лъч надежда се вижда в новия селекционер Рой Ходжсън (и малко тъжно изглежда бъдещето на Интер с екснаставника на Пул начело), който успя да превърне скромния средняк Фулъм в значим фактор в европейския футбол, играл финал в Лига Европа.

Слабостите на Ливърпул се виждат във формата на капитана Джерард, въпреки раздаването му на Мондиала, и на звездата Фернандо Торес, чието участие в ЮАР все пак бе ограничено до резерва в края на първенството. В подкрепа на Торес обаче може на „Анфийлд" да акостира Люк Реми от Ница, който притежава нужната бързина и усет за гола, за да покачи поне с една идея класата в нападение на Ливърпул.

Защитата също е пълна скръб - ветеранът Карагър с бавните си крачета, податливият към контузии Даниел Агер и неособено концентрирания Кирягос. Защо ли ни се струва, че Ливърпул и тази година няма да е шампион?